Историята на хомеопатията

След като Ханеман положил основите на хомеопатията като научна система, тя започнала да печели популярност в началото и средата на 19 век, доказвайки своята ефикасност при лечението на болни от коремен тиф, холера и дифтерия по време на съответните епидемии.

През 1812г. при оттеглянето на Наполеоновата армия от Москва избухнала епидемия от тиф. Тогава Ханеман излекувал 180 войници без да допусне нито един смъртен случай. По време на холерните епидемии в началото и средата на миналия век в Русия и Англия, смъртността при случаите лекувани с хомеопатия е била само между 9 и 16%, а в болниците, където било прилагано алопатично лечение – между 50 и 70%. По време на холерната епидемия в Неапол през 1854г. д-р Рубини спасил с хомеопатични лекарства всички лекувани от него 255 души, заболели от холера.

В САЩ най-голям принос за развитието на хомеопатията имат д-р Джеймз Тайлър Кент и немският лекар Константин Херинг.

Кент завършил медицина през 1871г. Той се ориентирал към хомеопатията след като жена му, която се разболяла тежко, била излекувана чрез този нов за страната му метод. Кент насочил цялата си огромна енергия към изучаването и прилагането му и станал професор по Хомеопатичната Материя Медика, като преподавал в различни медицински хомеопатични колежи в САЩ. Написал е ползваните и до днес Реперториум на Хомеопатичната Материя Медика, Лекции по Хомеопатична Философия и Лекции по Хомеопатична Материя Медика. Кент разработил по определен начин лекарствени картини на много хомеопатични лекарства и въвел т. нар. „конституционални типове”.

Историята на Херинг е също интересна и поучителна. Роден е през 1800г. в Ошац, Саксония. Той е бил много любознателен и надарен, познанията му по класически езици, литература и математика са били енциклопедични.

Изучавал медицина в Хирургичната академия в Дрезден и след това в Университета в Лайпциг, където е бил ученик на известния тогава хирург Роби. По това време местното лекарско общество възложило на неговия учител да напише изобличителна статия срещу хомеопатията, но Роби отказал поради прекалена заетост и прехвърлил тази задача на младия Херинг, когото много ценял. С присъщата си педантичност Херинг започнал да проучва публикуваната дотогава хомеопатична литература и да прави експерименти със себе си. Случило се така, че един ден докато правел дисекции на трупове се порязал и получил отравяне на кръвта. Било му препоръчано ампутация на ръката като единствена надежда за спасяване на живота му. Но един негов състудент, който бил ученик на Ханеман, му предложил да опита с хомеопатия и това довело до бързото му и пълно излекуване. Това окончателно убедило Херинг в ефикасността на хомеопатията и статията, която той трябвало да напише срещу нея, така и никога не се появила на бял свят.

През 1838г. той публикувал монография относно една епидемия от антракс (синя пъпка), като съобщавал за напълно излекувани всички случаи на животни и хора, на които е давал хомеопатични лекарства. Тук е добре да се спомене, че д-р Робърт Кох открил причинителя на антракса едва през 1876г., след което започнал експерименти за търсене на лечение. А такова вече е било приложено успешно 40 години преди него и въпреки това, днес всички студенти по медицина знаят кой е Кох, но не и кой е Херинг.

По подобен начин един друг голям немски хомеопат д-р Бьонингхаузен, през 30-те години на 19 век, спасил от бяс десетки хора и животни, много години преди Луи Пастьор да въведе ваксината срещу бяс (1885г.), но имената и успехите на Бьонингхаузен, Ханеман, Херинг, Кент и много други лекари-хомеопати никъде не се споменават в медицинската литература.

Херинг направил „доказвания” на много вещества и по този начин обогатил хомеопатичната фармакопея с ценни лекарства. Установил се в САЩ. Плод на 40-годишната му практика там е 11-томния му труд „Водещи симптоми на хомеопатичните лекарства”.

В Англия хомеопатията е въведена от д-р Фредерик Куин, пряк ученик на Ханеман, който основал Лондонската хомеопатична болница в 1849г.

През тези почти 200 години цяла плеяда знаменити лекари от цял свят са допринесли за развитието и доброто име на хомеопатията: Е. Неш, Д. Борланд, Дж. Кларк, Т. Ален, А. Фон Липпе, Р. Шанкаран, М. Блеки, М. Тайлър, Е. Хабърд и много други. Възраждането и възходът на тази ценна лечебна система през последните две десетилетия се свързват и с името на големия гръцки хомеопат Георгос Витулкас.

Понастоящем в много страни по света има хомеопатични клиники. В Европа най-известната се намира в Белгия, чийто директор е д-р Алфонс Гьойкенс. Хомеопатията е изключително силно развита в Индия и Латинска Америка, тъй като тя е много ефикасна и в същото време евтина.

Признание за качествата на метода е, че вече близо 160 години кралското семейство в Англия се лекува с него. Крал Джордж VI през 30-те години на 20 век, дори нарекъл любимия си състезателен кон на името на едно от хомеопатичните лекарства – Hypericum.

В Холандия около 47% от лекарите на обща практика, а в Англия – около 37% - изписват хомеопатични лекарства.

Лекарите в Европейската Общност практикуващи класическа хомеопатия членуват в хомеопатични лекарски съюзи, които са обединени в Европейски комитет по хомеопатия.

В много Европейски страни има асоциации на ветеринарните хирурзи, прилагащи хомеопатия. В Холандия например, около 10% от ветеринарните лекари са членове на подобна асоциация. Тези асоциации са обединени в Международна асоциация за ветеринарна хомеопатия