Основни принципи на хомеопатичното лечение

Това, което отличава хомеопатията от алопатията е ясната формулировка на принципи и закони, по които се извършва и с които се съобразява лечението и които са в съзвучие с природните.

Първият основен принцип, който лежи в основата на хомеопатичното лечение, е този на ПОДОБИЕТО, за който вече говорихме.

Вторият гласи, че винаги се дава САМО ЕДНО ЛЕКАРСТВО на принципа на подобието според тоталност симптоми. Това означава, че след прегледа се назначава например само Pulsatilla ЗОС и докато се приема и не се установи ефектът й, не се вземат никакви други хомеопатични лекарства. Едновременното даване на няколко хомеопатични лекарства (или на комбинирани препарати) практикувано от някои „хомеопати” – например сутрин Belladonna, на обед – Pyrogenium, а вечер – Mercurius, не е съобразено с „доказването” на лекарствата и начина на действието им. Това обърква реакциите на организма на лекувания, а в същото време и лекуващия.

Третият принцип се отнася до МИНИМАЛНАТА ДОЗА. Лекарството се дава във възможно най-малкото количество и не се повтаря, докато не се е изчерпал ефектът от първата доза.

Четвъртият принцип представлява ЗАКОНА НА ХЕРИНГ. За съжаление той е непознат на повечето лекари и студенти по медицина, тъй като при третирането на хора страдащи от хронични заболявания с обикновените алопатични медикаменти, не се постига истинско излекуване и по този начин не се стига и до неговото проявяване.

Законът на Херинг описва посоките, в които симптомите се придвижват и изчезват в процеса на лечение на хроничните заболявания, а именно:

• отгоре надолу: например при лечението на човек с кожно заболяване обривите започват да изчезват от главата към краката;
• отвътре навън и от по-важните към по-маловажните органи – например изчезват силно изразени симптоми от страна на стомаха и червата, а се явява кожен обрив, който по-късно също изчезва или пък изчезват сериозни сърдечни и ставни оплаквания, а се появява за кратко време разстройство, което също преминава скоро;
• в процеса на лечение често за часове или дни се връщат стари оплаквания, в обратен ред на тяхното появяване във времето преди вземане на лекарството, след което изчезват. Това показва, че те не са били наистина излекувани в миналото, а само потиснати. Например, скоро след приемането на лекарството може да се появи обрив, който пациентът е имал преди две години, и който е бил мазан с различни препарати и „излекуван”. Няколко дни след като изчезне обрива, може да се появи за няколко часа главоболие, от каквото човекът е страдал дълго пред 4 години и т.н. В хомеопатията това проявяване за кратко време на различни оплаквания, които човекът е имал преди месеци или години се нарича „лечебна криза”.

(При прилагането на комбинирани препарати или на няколко хомеопатични лекарства едновременно, Законът на Херинг не се проявява).

Представа за „болестната картина” на всяко лекарство и действията му се получава от:

1. „Доказванията” на съответното вещество, от което се приготвя лекарството: т.е., то се дава на здрави доброволци, докато се изявят симптоми и обективни признаци, които внимателно и подробно се записват, както от хората, които го приемат, така и от тези, които наблюдават доказването.
2. Случайните отравяния с веществото, от което е приготвено лекарството, описани в медицинската литература.
3. Излекувани заболявания у някои хора с прилагане на същото лекарство.
4. Типове хора със съответни конституционални особености, при които лекарството е подействало най-добре, например: слаби тъмнокоси мъже, амбициозни, лесно раздразнителни, обичащи пикантни храни или пък руси, светлооки, склонни към напълняване жени, плачливи и непонасящи тлъсто месо и мазни храни.

Цялата тази информация се събира в хомеопатични лекарствени справочници, които на латински се наричат Реперториум и Материя Медика.