Що е хомеопатия?

Хомеопатията е ефикасен научен метод на лечение, при който с индивидуално подбрани хомеопатични лекарства се стимулират естествените оздравителни реакции на организма. Наричат я още „нежната медицина”, защото тя действа според природните закони на лечебния процес и без да внася в организма токсични вещества.

Думата хомеопатия идва от гръцки език (homoios – „подобен” и pathos – „страдание”) и отразява основния ú лечебен принцип: „ПОДОБНОТО СЕ ЛЕКУВА С ПОДОБНО” = SIMILIA SIMILIBUS CURANTUR. Това означава, че на пациент с определени симптоми се предписва такова хомеопатично лекарство, което е приготвено от вещество, предизвикващо в по-големи дози подобни оплаквания у здрави хора.

Най-общо може да се каже, че има главно два начина за въздействие върху болния човек. Единият, наричан алопатичен, е чрез вещества, които имат противоположно действие на изявените от организма симптоми или ги променят по някакъв начин. Другият метод е хомеопатичният.

За да направим по-ясна представата за разликата между двата метода, нека за пример да вземем случай на човек, страдащ от безсъние, болки в ставите и запек. Според алопатичният метод ще му се дадат такива лекарствени средства, които предизвикват изкуствено сън и съответно разхлабване, както и противовъзпалителни и болкoуспокояващи. Този подход често е ефикасен в началото, но тъй като той не лекува причината за страданието, оплакванията отшумяват или намаляват само временно и обикновено се налага лекарствата да се приемат продължително. Това крие рискове от неприятни и понякога сериозни странични ефекти и/или формиране на лекарствена зависимост, финансовата страна на въпроса също не е за подценяване.

При хомеопатичното лечение на пациента се дава в минимална доза, понякога и само еднократно, такова вещество, приготвено като лекарство, което в по-големи дози предизвиква безсъние, болки в ставите и запек у здрави хора. Резултатът, който се постига по този начин е траен и същевременно няма странични токсични ефекти и опасност от пристрастяване или развиване на толерантност към лекарството.

Подходът, който прилага хомеопатията е холистичен по своята същност. Тя не лекува поотделно физически, умствени, емоционални или духовни проблеми, а ги разглежда като интимно свързани страни на болестта на пациента. Това е един много тънък момент, който е важно да бъде правилно разбран. Назначаването на хомеопатични лекарства става не според поставената диагноза (например: грип, ревматоиден артрит, мигрена, колит), а според съвкупността (тоталността) от симптоми – физически, емоционални и психически, които представя пациентът и които са различни за всеки отделен случай. Така предписването е строго индивидуално като за една и съща „болест” при различните хора често се назначават различни лекарства – подборът и действието им са съобразени не само с основното оплакване на пациента, но и със спецификата на протичане на болестта при всеки отделен човек и с цялостната му конституция, т.е. индивидуалните му особености. От друга страна едно и също хомеопатично лекарство може да бъде показано при различни „болести” или травми. По-нататък ще се спрем и на други предимства на хомеопатичния метод на въздействие върху болния човек пред алопатичния, както и на същността на симптомите, болестта и здравето от гледна точка на холистичния подход и хомеопатията.

Всеки лекар има възможност в ежедневната си практика многократно да наблюдава индивидуалния начин на реакция при различните пациенти.

Нека вземем например двама души болни от настинка:

При единия симптомите са настъпили много бързо. Има температура 39.5 оС, суха дразнеща кашлица с болки в гръдния кош, силна жажда за студена вода, психомоторно безпокойство и иска непрекъснато да има някой до него.

При другия началото е било постепенно. Той също може да е с висока температура, суха болезнена кашлица и силна жажда за студена вода, но да е много раздразнителен, иска да лежи неподвижно и не понася никого около себе си.

Според алопатичния метод, общото в симптомите на двата случая ще бъде достатъчно, за да се започне лечение с температуропонижаващо средство, евентуално с антибиотик и средство против кашлица, които са стандартни и независимо от тяхното многообразие, изборът им общо взето зависи изключително от предпочитанията на лекуващия. Този подход не отчита и в най-малка степен индивидуалната реакция на пациента – а именно, че: в първия случай началото на болестта е бързо, пациентът е психомоторно възбуден и тревожен и не иска да остава сам, а във втория – началото на заболяването е постепенно, болният предпочита да лежи неподвижно, силно раздразнителен е и не желае никого около себе си.

При назначаването на лекарствата, хомеопатията работи именно с различията в протичането на болестта при единия и другия пациент. При конвенционалния подход вероятно първият ще се възстанови за 4-5 дни, а вторият – за 6-8 дни независимо от лечението и възможно еднаквият „причинител” на заболяването. Тези срокове се определят от индивидуалната реактивност на пациентите (т.е., състоянието на имунната им система в момента) и от стандартния, уеднаквен подход при назначаване на терапията, който не отчита особеностите при протичането на заболяването при всеки от тях.

Ако вместо това обаче, на първия болен бъде предписан хомеопатичен препарат от Aconitum, а на втория от Bryonia (каквито са съответстващите на изявените в горе посочените случаи лекарства), и двамата ще бъдат излекувани и възстановени само за едно, две денонощия. Това е така, защото е отчетена индивидуалната реакция на всеки един от тях и е предписано показаното за съответната съвкупност от симптоми хомеопатично лекарство, което стимулира имунната защита на организма по най-подходящия и сигурен начин